fallback

Демокрациите са в политически хаос, а политиците възприемат нов начин на мислене

Хората извън властовите центрове отхвърлят политическите елити, за които смятат, че ги имат за даденост, и подкрепят нови движения, които не спазват правилата

18:45 | 18.12.18 г. 25

Караници в Овалния кабинет, крясъци в британския парламент и бунтове на "Шанз елизе".

Настъпи период на хаос за страните, които крепяха световния ред, време на нестабилност за баланса на сили, който властваше от десетилетия, пише в свой анализ Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

По целия свят хората поставят под съмнение истини, които дълго време са смятали за подразбиращи се, и отхвърлят някои от тях като фалшиви новини. Те заменят традиции, които дълго време са възприемали като неподлежащи на промяна, със спонтанни нововъведения.

Във Франция хората, които се чувстват забравени от глобализиращия се се свят, прекараха последните няколко седмици в шествия и бунтове като знак на протест срещу правителството си, което наричат елитарно и изгубило връзка с народа. Първоначалното пренебрежение на правителството изглежда потвърди подозренията им, но в крайна сметка то бе принудено да смени подхода.

Великобритания все още се възстановява от референдума, който правителството й организира, за да запуши устата на опонентите си, които обаче удържаха победа. Сега, когато политиците се чудят как да изпълнят изразената на референдума воля, правителството е напът да рухне.

А в Съединените щати един президент, когото някои обвиняват, че погазва скъпи на нацията идеали, агресивно загърбва протокола и порядките, с които са се съобразявали десетки негови предшественици. Твърдите му поддръжници са във възторг, а на много други направо им се вие свят.

Още повече, че тези събития се разиграват не само в страните на лозунга "Свобода, равенство, братство", Магна Харта и Декларацията за независимост, а и в целия западен свят.

Събитията се развиват подобно навсякъде: хората извън властовите центрове отхвърлят политическите елити, за които смятат, че ги имат за даденост, и подкрепят нови движения, които не спазват правилата и често се заиграват с най-ниските им мисли.

Нека изясним, не става дума за отслабване на демокрацията. В известен смисъл е точно обратното.

Демоде ли е консенсусът?

На Запад най-позната е непряката демокрация, при която желанията на избирателите помагат да се формират институциите, които извършват управленската дейност и много често служат като буфери, които успокояват бурните политически води.

Възникващите модели обаче водят до по-фундаментални и понякога по-агресивни форми на демокрация, при които гласуването и другите политически прояви имат по-директен ефект или при които се овластява една личност, която да заобикаля институциите.

В рамките на този процес демократичните страни рискуват да изгубят десетилетната традиция на консенсуса - общото съгласие как да се живее, да се управлява и да се взаимодейства с останалите, което доминираше след края на Втората световна война.

Как се случи всичко това?

Да се върнем едно десетилетие назад, когато схемата на Понци с високорискови ипотеки с ниски депозити постави световната финансова система на колене. Последвалите години на рецесия и строги бюджетни икономии засилиха впечатлението, че е нарушено негласното споразумение, запазило политическия естаблишмънт в продължение на десетилетия: че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното.

"Не сме забравили 2008 г. Върнете ни парите", гласи надпис на стената на банка в близост до булевард "Шанз Елизе", станал сцена на бунтове.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:07 | 13.09.22 г.
fallback